Огледалото създава първата селфи мания
Съдейки по археологическите сведения, човеците отдавна сме очаровани и заинтригувани от нашите лични отблясъци. Някои от най-ранните огледала, направени от индивида, направени от гладък обсидиан, датират от 6200 година прочие н. е. в Турция. По-късно египтяни създават огледала от полирана мед, а китайските изобретатели – от отразяващ нефрит. Понякога огледалата вземат участие и в религиозни ритуали, в които са считани за портал към духовния свят.
Но даже и тогава огледалата са употребявани значително, с цел да се наблюдава колко превъзходни сме. Египетските картини и дърворезби демонстрират хора от висшите класове, които седят пред своите огледала, разресват косите си и нанасят върху лицата си гъста алена, зелена, жълта и черна козметика. По-късно гърците и римляните създават малки стъклени огледала, а способността им да се подлагат на критика и да се контят става още по-голяма – мъжете стартират да къдрят косата си и се притесняват от плешивостта си. Римляните даже употребяват огледала, „ с цел да се гледат, по време на оргия “, споделя Марк Пендърграст, създател на „ Mirror Mirror “. С целия този секс и неучтивост, огледалата се свързват през цялото време със суетата и обсебването от себе си, изключително при дамите. По време на средновековния интервал в Европа картините, които целят да изобразят недостатък, показват жени, които се гледат в ръчни огледала, до момента в който скелетите на демони се крият зад тях.
През средновековието технологията за основаване на огледала е груба: създадени от духано стъкло, те нормално са дребни и постоянно изпъкнали. През Ренесанса италианците стартират да създават техники за основаване на по-плоски стъкла и през 1507 година покриват задната част на стъклото с живак и калай, което създава поразително ясни огледала. Тази нова технология притегля вниманието, само че толкоз скъпа, че благородниците от време на време продават част от имуществото си, единствено с цел да си разрешат такова огледало. „ Имах някаква лоша земя, която не ми носи нищо, с изключение на пшеница “, както споделя една графиня в роман на философа от началото на 19-ти век Анри дьо Сен Симон, „ по тази причина я продадох и купих това хубаво огледало. “ През 16 и 17 век производството на огледала е толкоз скъпо, че изисква инвестиция на половината от френския Брутният вътрешен продукт. По времето, когато Ренесансът разцъфтява, заможните благородници могат да си купуват толкоз огромни огледала, че да гледат цялото си тяло едновременно.
Всичко това работи трансформиращо. Историкът Ян Мортимер счита, че огледалата са централна част в развиването на тогавашното чувство за стойността на индивида над общността. „ Човечеството “, споделя Мортимър, става „ тематика за проучване сама по себе си; то към този момент не се вижда през обектива на Божието създание. “ Богатите търговци и благородници стартират да поръчват от ден на ден и повече портрети.
Модата се трансформира в още по-голяма фикс идея. Както отбелязва драматургът и романист Луи-Себастиан Мерсие през 80-те години на 18 век, заможните млади мъже се оглеждат „ в четири огледала едновременно, с цел да ревизират дали бричовете им са компактно прилепнали към тялото “ – нещо като „ мулти-селфи “. През 1715 година есеистът Ричард Стийл следи тълпи, които се стичат към един магазин за огледала в Лондон, където „ хората сигурно ще останат удовлетворени, защото ще имат опцията да видят това, което най-вече им харесва… Имам поради личните си ликове. “ Богатите европейци стават все по-обсебени от това по какъв начин се показват един пред различен и прекарват часове в проучване на усмивките и физическите си пози в огледалото.
Много благочестиви християни, в това число американските пуритани, подушват цялата тази суетност. Така в ранните години на Америка „ огледалата се считат в американското общество за доста недоверчив клас предмети… тип разкош, който е ненапълно неприличен “, споделя Джосия Макелени, художник от Бруклин, който работи с огледала. Някои щати постановат налози върху по-големите огледала – налози толкоз високи, че в случай че производителят на мебели желае да създаде огледало в цялостен човешки размер без да банкрутира, той би трябвало да го сглоби от няколко по-малки огледала.
Едва през последните десетилетия на 19 век индустриалният свят най-сетне може да произвежда големи огледала на ниска цена. Производството експлодира и огледалата бързо минават от чудатост за богатите към ежедневна движимост, достъпна за нововъзникващата междинна класа. През 1897 година Sears Roebuck рекламира 25-сантиметрови квадратни огледала единствено за 50 цента (около 15 $ в днешни пари) и споделя: „ Нито една къща не е завършена без голям брой дребни огледала, които са комфортни в толкоз доста стаи. “
Изведнъж хората със скромни средства могат да изследват външния си тип, както истински благородници. Те даже могат да го вършат в придвижване: Един от най-горещите артикули на пазара при започване на 20 век е компактното огледало; някои модели бяха издокарани и с добавки като електрически вентилатор.
През 20-те години бизнесът с козметика процъфтява, подбуден от апетит за нещо ново и поток от младежи, самотни дами, навлизащи в работната мощ и доста деликатни към външния си тип. Жените употребяват козметика демонстративно и изчерпателно, отваряйки дребните си джобни пудри на масата по време на вечеря или в градския превоз. „ Ако сложим руж на бузите си и си напудрим носа пред всяко огледало, което срещаме в общественото пространство, в това няма нищо срамно! “, споделя Дороти Кокс в книгата си „ Етикет на хубостта “ от 1927 година
Стандартите за ежедневната козметика се покачват и от филмите, където професионалното осветяване и околните кадри подчертават все по-професионалния грим на филмовите звезди. И дамите у дома се пробват сами да пресъздадат тези кино звезди пред личните си огледала.
***
Точно както компактните огледала при започване на 20-ти век, селфитата в обществените мрежи провокират детонация в технологиите за самопрезентация – от специални отделни светлини съответно за правене на автопортрети с телефона до програмен продукт за пречистване на фотоси, който аерографира външния тип. „ Просто изглеждаш като че ли имаш необикновено професионално нанесен грим и съвършена кожа “, споделя Елдридж, гримьорът. И въпреки всичко, когато филтрите са изключени, високата разграничителна дарба на днешните телефони може да бъде даже по-брутално почтена от огледалото, показвайки всеки дребен минус. Елдридж се тормози, че това може да бъде мъчно търпимо в прочувствен аспект.
Психолозите нормално са по-малко притеснителни за селфитата, в сравнение с останалите хора. Със сигурност младите, които към този момент имат психически проблеми, страдат под натиска на непрекъснатото терзание за това по какъв начин наподобяват, споделя Александра Хамлет, клиничен психолог, който работи с младежи в Института за детска логика на психиката в Манхатън. Но за тези, които нормално са в положително психологично здраве, селфито може да бъде част от естественото им развиване.
„ Децата и младежите би трябвало да тестват разнообразни персони – споделя Хамлет, – по метод, който може да бъде малко по-здравословен от излизането и експериментирането с опиати. “
